Проф. Нииколай Овчаров: Не съсипвайте България, тя е една за всички!
Проф. Николай Овчаров
Две събития раздрусаха хората през последната седмица. Едното е ужасяващият разстрел в Белград, където 13-годишен умъртви девет души, измежду които осем свои съученици. Една картина, каквато сме привикнали да виждаме в Съединените щати, внезапно се придвижи напълно до нас на Балканите. Това демонстрира, че изобщо не сме застраховани от сходни прояви в свят, който напоследък се раздира от войни, бурни демонстрации и всевъзможни безредици.
Но каква бе реакцията на нашите съседи? Както постоянно в сложен миг сърбите застанаха като пестник. Макар и потресени от случилото се, никой не потегли да слага под подозрение драмата и да основава какви ли не тайни теории. Само да си представим, не дай Боже, това да се бе случило у нас. Веднага щяха да се нароят всевъзможни, коя от коя по-налудничави хипотези. А евентуално някой щеше да сложи под подозрение дали такова нещо се изобщо е случило и че сигурно то е било измислено от някого, с цел да оправдаят личните му политически провали.
Точно това виждаме при второто значимо събитие от седмицата – атентата против основния прокурор Иван Гешев. Както доста тъкмо се изрази един публицист, за него не се произнесе единствено Дружеството на гинеколозите. Изведнъж всички станаха експерти, сходни на Силвестър Сталоун от едноименния филм, и отвред валяха препоръки за основаване на самоделни взривни устройства.
Аз си знаех, че всеки българин схваща от футбол, дами и история, само че в този момент бях шокиран от начетеността на средностатистическия Фейсбук-нашенец по въпросите на сигурността.
Но не в многознайковщината бе огромният проблем. Това, което ме раздруса, бяха каменните сърца на някои хора пред очевидната покруса.
Вярно е, че заместник-главният прокурор и шеф на националното разследване Борислав Сарафов несъмнено преигра, обяснявайки задъхано, че гърмежът е заплашителен, изпълнен е професионално и задачата му е да убива. Буквално минути след случая той разгласи, че е употребявано взривно вещество с 3-килограмов тротилов еквивалент, което провокирало огнен дирек с височина 4-5 м и издълбало дупка с дълбочина 30-40 см и диаметър от 3 метра.
Аз разбирам възприятията и гнева на заместника на Иван Гешев. Но всичко това изигра неприятна смешка по-късно, когато видяхме „ онлайн ” фрагменти от местопроизшествието. И наля вода в мелницата на съперниците на основния прокурор, които единствено чакаха защо да се захванат.
Разбира се позволените от Сарафов прочувствени неточности изобщо не оправдават реакцията на тези хора. Не може водачът на една от водещите български партии, претендираща сега за ръководство на страната, да съобщи съвсем незабавно след атентата: „ Не бих желал да встъпвам в професионални елементи, само че има явни обстоятелства на инсценировка ”.
И незабавно по-късно да политизира действието: „ Ние, като коалиция (става дума за ПП-ДБ), осъждаме всички дейности, ориентирани към дестабилизация на институциите и страната като цяло. Убедени сме, че този опит за атентат – както е избран, има за съществена цел да осуети радикалната промяна в прокуратурата посредством героизиране на жертвата, в тази ситуация - основния прокурор ”.
И това е казано от някогашен военачалник от службите, управлявал контраразузнаването на Република България. Жална ни майка с такива разузнавачи, при които омразата към „ класовия зложелател ” върви надалеч пред мисленето и класическите способи на дедукцията. Този метод сме го гледали задоволително преди 1989 година И очевидно, че „ славната ” школа на Държавна сигурност си има доста и кадърни почитатели!
За страдание проповядваната от две години ненавист унищожи доста от нежните кълнове на парламентарната народна власт. Нека единствено си спомним какъв брой завист се изля, какъв брой обети се изрекоха, какъв брой хора бяха очернени. В множеството случаи – без никакви доказателства. Съвсем в стила на най-мрачните комунистически времена от края на 40-те години на предишния век. Сякаш от земята се бяха надигнали скелетите на Георги Димитров, Васил Коларов и тяхната жертва – съпартиеца им Трайчо Костов!
Днес берем плодовете на това разделяне. Виждаме по какъв начин и след пет изключителни избори не може да се сформира държавно управление. Причина е точно надълбоко насадената у хората ненавист и неотстъпчивост към непознатото мнение. Старият болшевишки принцип „ Ако не си с нас, значи си срещу нас! ” е определящ за цели партии, построени напълно върху нетърпимостта към позицията на другия. Нищо, че за такава позиция на демократичните избори са дали своят вот стотици хиляди души. А тази забележителна част от българския народ с лека ръка е определяна като „ мафия ” и „ неприятните ”!
Но дано се върна към атентата против Гешев. Именно атентат, без значение дали е целял ликвидиране или заплашване. По създание това е посягане против българската страна. И като подобен той се подрежда до най-срамните действия в новата история на България като убийството на Стефан Стамболов през 1895 година, взривяването на катедралата „ Св. Неделя ” от комунистите през 1925 година и покушението против Андрей Луканов през 1996 година Защото при всяко състояние той цели срив на държавността.
Аз не преставам да недоумявам от коравосърдечността на хора като въпросния военачалник и други като него. Оставям встрани тематиката дали в колата са били двете дъщери на основния прокурор – един въпрос, който, както доста други елементи в това събитие, бе предмет на дълги полемики. Но нали Иван Гешев също е човек. Нали с него са пътували хора от защитата, чиито живот е бил заплашен. Просто не може омразата дотам да заслепява, че да загубиш обикновени човешки усеща като съчувствие и състрадание.
На такива „ храбреци ” добре отговори заместник-директорът на Националната следствена работа Ясен Тодоров.„ Предлагам на тези радетели за правосъдна промяна – сподели той, - които се оказаха и огромни експерти по гърмежи, в случай че се стигне до такава степен да вършим следствен опит, да се включат в него, като се качат на един автомобил и преминат с него сега, в който възпроизвеждаме гърмежа, който се е случил ”.
Завършвайки, желая да се обърна към всички, които с лекост рушаха страната през последните две години. Опитвам се да оценя желанието да се реформира правосъдната система, което евентуално е належащо. Не съм експерт по право, каквито още веднъж се навъдиха с хиляди в последно време, само че такова възобновяване очевидно е належащо. Не би трябвало обаче да се работи по болшевишки – да разрушим всичко, пък след това ще му мислим. За да не стане работата като с магарето на Настрадин Ходжа, който таман го научил да яде камъни и то умряло.
А за жалост образците от последните две години са точно в такава посока.
Време е да се разбере, че страната ни е една за всички и друга си нямаме. И когато я разрушавам с лека ръка, най-после страда целият народ, в това число и „ революционерите ”. Защото, както е споделил класикът, най-лошата еволюция е за предпочитане пред най-хубавата гражданска война.
